Сюжет и Композиция на литературното произведение

Една от най-основните характеристики на литературното произведение е неговият сюжет. Сюжетът е присъщ най-вече на епическите творби, но също и на произведения, които съдържат елементи на разказ.

Сюжетът представлява развитието на героите и събитията, последователността, в която съдържателните моменти са представени в произведението. Същите герои и събития, такива, каквито биха могли да се случат в реалността, се наричат фабула. Фабулата представлява съдържанието на произведението в естествения му ред и последователност.

Сюжет и фабула са близки по смисъл и често се използват като синоними, което е неточно. Отношението между тях е важна характеристика на литературното произведение. Сюжетното развитие може да следва естествения ход на събитията, тогава сюжет и фабула съвпадат. Може обаче да представя елементи на съдържанието и в разместен вариант. Например често срещан похват е някое произведение да започне с края на историята и след това да се върне към началото.

Сюжетът е тясно свързан с композицията на литературното произведение. Определяща роля в нея играят началото и краят на творбата, последователността на различните елементи от съдържанието, връзките между отделните събития и герои. Основни елементи на композицията са въведение, завръзка на действието, развитие на действието, кулминация на действието, развръзка и заключение.

Композицията се отнася наглед до формата на литературното произведение, но тя е също така тясно свързана със съдържанието, защото подредбата на съдържанието се отразява на неговото значение. Едно и също съдържание, композирано по различни начини, ще бъде и възприятието по различен начин и ще придобие друг смисъл.

Всяко литературно произведение има композиция, но не всяко има сюжет. Лирическите творби много често са безсюжетни. Затова в композицията на лирическото произведение не е необходимо да се търсят завръзка или развръзка. Важни елементи на композицията в лирическите творби са въведението и заключението, деленето на строфи, присъствието ( или отсъствието ) на повторения.

ВЪВЕДЕНИЕ ( експозиция )

Запознаване с обстановката и героите в творбата

ЗАВРЪЗКА

Момент, от който зависят останалите събития в творбата

КУЛМИНАЦИЯ

Най-вълнуващият и напрегнат момент в творбата

РАЗВРЪЗКА

Събитията след кулминационния момент в творбата

ЗАКЛЮЧЕНИЕ ( епилог )

Станалото след дълъг период от време и съдбата на героите от творбата

Литературознание и Литература

Литература е общото понятие, с което назовававаме литературните произведения или творчеството на писателите. Под литература разбираме самите текстове на литературните творби.

Науката, която изучава литературата, се нарича литературознание. Предмет на литературната наука е художествената литература, същността и особеностите й, както и нейната история. Литературознанието изследва литературните форми, особеностите на художествения език, строежа на литературното произведение.

Основни понятия от литературознанието са род и жанр, сюжет и композиция, национална литературна класика.

Литературни Родове и Жанрове

Според начина, по който литературата представя човека и света, тя се дели на родове. Има три основни литературни рода - епос, лирика и драма.

Епосът представя предимно външния свят - събития, хора, действия и конфликти. Това става чрез разказ и чрез описание.

Лириката изразява основно вътрешния свят на човека - отношението му към света, неговите мисли и чувства, емоционалното му състояние.

Драмата представя действия в тяхната непосредственост чрез постъпките и думите на героите. В драмата действията се показват, а не се разказва за тях.

Всеки литературенрод може да се прояви чрез различни свои видове и жанрове. Конкретните литературни произведения принадлежат към един или друг според преобладаващия в тях начин да се представя съдържащият се в тях свят. По-точно обаче ги определя техният жанр.

Епосът обхваща жанрове като роман, разказ, легенда, предание, епическа поема, басня.

Лириката включва жанрове като песен, стихотворение, лирическа поема.

Всеки жанр може да се появи в различни разновидности. Романът например може да бъде исторически, сатиричен, фентъзи или романизирана автобиография. Стихотворение е най-общото означение за лирическо произведение. Стихотворението може да бъде лирическа ода ( стихотворение, пропито с възторжени чувства, в които се възпяват героични събития или подвизите на героични личности ), ода ( лирическо произведение, изградено върху скръбни преживявания ) или лирическа изповед.

Важно е да се обърне внимание на една особеност, която често поражда объркване. Епосът най-често се мисли като прозаични произведения, а лириката - като стихотворни. И наистина, най-често епическите жанрове са написани в проза, докато лирическите - в стихове. В действителност обаче епическото представяне на света може да бъде написано в стихове. Пример за това е епическата поема, в която винаги се разказва за някакви събития. Също така е въжможно да има лирическа проза ( стихотворение в проза ).

Между различните родове и жанрове няма непроходима граница. Епосът, лириката и драмата могат да се преплитат, да се смесват и да си взаимодействат. От съчетаването на епос и лирика възникват лиро-епическите жанрове.

Особено интересен жанр е баладата, която е лиро-епико-драматично произведение. Баладата е стихотворна творба с особена атмосфера на тайнственост и напрежение, в която се представя необикновено събитие, част от което е показано непосредствено като сцена с диалог, а героите са поставени в изключителни обстоятелства с трагични последици.

ЖАНРОВЕ НА ЕПОСА

приказка, легенда, предание, басня, разказ, повест, роман, епическа поема

ЖАНРОВЕ НА ЛИРИКАТА

песен, ода, елегия, лирическа изповед, лирическа поема

ЖАНРОВЕ НА ДРАМАТА

комедия, трагедия